Обслужване на клиенти и резервации – (02) 421 99 93 | sofia@vakanzia.bg | skype: My status

Bookmark and Share

Интересни места по света

Делхи - Градът Сътворен от Хаоса

Делхи - Градът, сътворен от хаоса

Пътешественикът Ибн Батута, който обиколил през ХIV в. целия познат тогава свят от Мароко до Китай, написал, че Делхи е най-големият град на вселената. По население, днес, индийската столица е колкото Рим и Вашингтон, взети заедно. На протежение от поне 80 км днес в Делхи живеят 9 млн. души. С приходящите броят им надхвърля 14 млн. Огромен град, в който животът тече вече 3 хилядолетия - факт, несравнимо по-важен от изместващата го в съзнанието на туристите екзотика на свещени крави, змиеукротители и прокажени просяци. Когато се разхождам из него, ако вярвам на картините пред очите си, имам чувството, че пътувам из цялата хилядолетна история на Индия. 

В околностите на днешната столица Делхи се е намирала старата Индрапрасадха - главният град, познат от прочутия древен епос "Махабхарата". Високото 73 м минаре Кутб минар и днес напомня за величието на Делхийския султанат. През първите години на ХIII в. султан Кутб уд-Дин станал негов пръв владетел и издигнал минарето като символ на ислямската победа над хиндуизма.

Султанатът преживял години на величие и упадък, като всеки следващ негов владетел основавал в съседство свой нов град. Така последователно възникнали 7 града, всичките в чертите на днешна индийска столица: Сураджкунд, Кутб, Сири, Джаханпанах, Туглакабад, Шахджаханабад и Делхи. Най-голям разцвет бил достигнат при последния от шестимата Велики моголи - император Аурангзеб. Тогава населението било 2 млн.

Древни крепости, мавзолеи, храмове и паметници напомнят за отдавна забравени времена. Грандиозната Червена крепост, откъдето Неру обявил независимостта на страната, и величествената джамия Джама Масджид са останали в Стария град. Построена през 1658 г., тази джамия е сред най-големите в Индия. На празници дворът й побира 25 000 души! Уличките на Кинари Базар, Фаиз базар и Дариба-Калан в тази част на града са много тесни и се пукат по шевовете, но все пак издържат на напрежението. Днес те са и пазари, където можете да намерите практически всичко, ако хигиената и навалицата не ви смущават.

Колоритният площад "Конат" е свързващото звено между новия и стария Делхи, между широките и прави булеварди и тесните криви улички, между високите модерни сгради и задръстените стари квартали. Площадът има кръгла форма и в центъра му е оформен парк. От него радиално започват десетина улици. Целият ансамбъл, с големи магазини откъм улицата, днес е най-оживената част на столицата.

На тържествен прием в края на декември 1911 г. английският крал Джордж V обявил Делхи за главен град на Британска Индия. Това било наложено от застрашителните размери на национално-освободителното движение в старата Калкута. Новият Делхи трябвало да се превърне в могъщ символ на колониалната империя и дори да затъмни по мащабите си Лондон.

За превръщането на целия хаос от натрупани през вековете противоположности в столицата на една модерна държава били поканени световноизвестните английски архитекти Едуин Лютенс и Хърбърт Бейкър. Те се заели да осъществят радиална урбанистична система на нещо неповторимо по своя хаос, което се приемало, че е град. Двамата вписали успешно общата градска композиция в природните дадености. Правителствените сгради и дворецът на вицекраля трябвало да бъдат на най-високото място, а за главни оси послужили перпендикулярните "Раджпат" - Правителственият булевард, и "Джанпат" - Булевардът на народа. Първият днес прилича на широк парк, по който на празници се провеждат пищни манифестации и военни паради. А "Джанпат" е любимо място на туристите с многобройните си магазинчета за сувенири.

Архитектите прекрасно разбирали, че се налага поне отчасти да удовлетворят "индийските чувства", за да не прераснат впоследствие в конфликти с великите принципи на една от най-старите цивилизации на земята. Пък и не бивало да се подценява фактът, че на всеки седем души в света днес един е индус. Като жизненоважни се считали осъществените връзки на новата столица със старите градове - сега квартали, които били предоставяни предимно на бедните. Докато булевардите на краля и кралицата били широки стотици метри, в прашния Шахджаханабад тесните улички денем се използвали за пътни артерии, а нощем - за спални. Не била по-различна картината по бреговете на река Ямуна. Така е и сега. Там има безброй бидонвили, наричани "джуги" - без канализация и с условия за живот, за които въображението ни е бедно.

Грандиозното строителство приключило през 1931 г., но само 16 години по-късно британците трябвало да се сбогуват и с новата столица, и с цяла Индия. За разлика от други места по света, където буквално за дни всички следи от старото се заличават старателно, индийците събрали всички паметници на британски величия в града и ги подредили в един парк в градската периферия. Там всеки може да ги види и днес.